Какви тенденции ще повлияят върху развитието на пазара за набиране на персонал в днешно време, разказва Илиян Петков, регионален търговски представител в Easy Consult.
Със сигурност това е много широка дискусия, която би засегнала в себе си както макро и микро социални и икономически фактори, така и различни организационни и иновативни политики, целящи привличането на максимално квалифицирани или подходящи професионални кадри за всяка отделна компания или организация.
Поглеждайки от макроикономическа гледна точка, несъмнен е фактът, че в последното десетилетие България се превърна в атрактивна дестинация за развиване на нов бизнес. През 2015г. България беше определена за водеща аутсорсинг дестинация, което несъмнено насочи вниманието на големи технологични компании към нея. През 2016 година и 2017 година страната ни успя да запази и защити позициите си в топ 3 на страните, подходящи за развиване и управление на аутсорсинг индустрии. Развитието на този отрасъл планираше да открие над 20 хил. нови работни места до 2020 година.
Наравно с възхода на аутсорсинга в България, в последните години се забелязва и все по-засилен интерес от страна на компании от аутомотив и ИТ секторите, желаещи да стартират или разширяват своите инвестиции именно на територията на България. Последният пример за подобни интереси и намерения беше от страна на един от най-големите автомобилни производители – Фолксваген. Независимо от решението на автомобилния гигант да не избере България за дестинация за изграждане на производство, страната ни със сигурност ще черпи позитиви и ще бъде дискутирана, като вече атрактивна и перспективна дестинация за изграждане на голямо автомобилопроизводство.
Всъщност, редица са факторите България да бъде избрана за предпочитана дестинация за нови инвестиции и развиване на бизнес – географското си положение, развитата си инфраструктура, цените и качеството на имотния пазар, цената на труда, наличието на квалифицирани служители, благоприятната данъчна система, както и по-ниските разходи за живот.
Именно засиленият инвеститорски интерес спомогна на България да достигне рекордно ниски нива на безработица от 2000-та година насам в размер на 4.4%. Тук, обаче, възниква и правопропорционалният и понастоящем актуален проблем между увеличения брой нови работни места и постоянно намаляващия брой на необходимите квалифицирани или подходящи кандидати за целите на всяка компания или бизнес проект. Проблемът, за съжаление, се засилва и от демографските анализи, които сочат, че до 2034г. България ще се лиши от половин милион души в трудоспособна възраст.
Това несъмнено налага необходимостта от създаването на краткосрочни и дългосрочни тенденции, насочени към създаването на нови държавни и организационни политики, целящи привличането и създаването на все по-голям брой професионални кадри, които биха могли да обслужват необходимостта на постоянно развиващия се бизнес.
Фокусирайки се върху ролята на държавата в изграждането на политики за привличане или изграждане на професионални кадри, бихме могли да посочим няколко основни направления, които дългосрочно би трябвало да бъдат развивани, а именно: постоянни стремежи и инвестиции към подобряване и разширяване на образованието в България, политики за ограничаване на урбанизацията (в това число развитие и създаване на благоприятни условия за живот, насочване и стимулиране на потенциални инвестиции към по-малки населени райони, подобряване на инфраструктурата и изравняване на здравните и социални услуги на национално ниво).
Развитието на процедури и техники за привличане на вече емигрирали българи в чужбина, както и създаването на комплексни възможности за интегриране на чужденци в България също представляват безценен ресурс, който използван по правилен начин, би допринесъл за редуциране на растящия дефицит на професионални кадри. Подобно на развити страни като Германия и Франция, страната ни би могла да насочи усилията си към извличане на максимална ефективност от засиления в последните години мигрантски поток.
Изхождайки от тези основни тенденции, бизнес средата от своя страна, би следвало да насочи усилията си в разширяване на възможностите за отдалечена работа, което понастоящем е най-силно изразената причина на високите нива на урбанизация. Развивайки възможността за дистанционна работа, бизнесът би могъл индиректно, но значително да допринесе за повишаване на социалния стандарт и развитието на по-малко населени райони и градове.
Бизнесът следва също така да разшири възможностите си не само за квалифицирани кадри. Съвместна работа с държавни университети и училища би могла значително да разшири генерирането на квалифицирани служители. Създаването на благоприятни условия за развитие на млади специалисти във фирмена среда би гарантирала високи нива продуктивност и лоялност, които в днешни дни представляват проблемна тематика за много работодатели.
Днес компаниите търсят кадри, които да задържат дългосрочно, и поради тази причина отделят още по-голямо внимание на личностните качества на кандидатите. За редица специалисти по подбор, употребата на социални мрежи като LinkedIn, Twitter, Facebook и т.н. вече е всекидневна част от работата им. На по-следващ етап би следвало да бъдат включени и използването на по-иновативни и широки набори от източници и техники за търсене на по-трудни за откриване таланти.
Целеустремена работа в посочените направления несъмнено би допринесла към уплътняване на професионалния дефицит и стимулиране на бизнес климата в България.
BG
EN
DE
RO
CR
SR